37-те принципа за управление на човешките ресурси в UPS

Изложените по-долу основни правила характеризират отношението на UPS към своята работна сила. Те са част от една по-обширна “Книга за политиката”, с която разполага мениджмънтът на компанията, която включва и принципите на отношенията с клиентите и акционерите.
Изграждаме организацията си около хората
Силата на нашата компания са хората в нея, работещи заедно в името на обща цел. Въпреки че методите, техниката и процедурите са важни и ние постоянно се стремим да ги подобряваме, нашият най-ценен актив са лоялните и способни хора. Ние се стремим, прилагайки безпристрастна кадрова и служебна политика, да имаме разнообразна работна сила. Силата на нашата компания се крепи на способни индивиди с различни способности и опит. Ние поверяваме отговорности и задачи, за да осигурим пълното оползотворяване на индивидуалните таланти и способности и за да предоставим на всеки човек възможността да се развива. Всички наши служители и работата, която вършат, могат да имат значителен принос за нашата компания. Ние поддържаме работна среда, която им позволява да получават лично удовлетворение от тяхната работа.
Ние отдаваме голямо значение на разнообразието
Ние оценяваме разнообразието, което съществува в нашата работна сила, нашите клиенти, тези които доставят стоки и услуги на нашата компания, както и общностите, с които работим. Мениджърите са отговорни за създаването на характеризиращо се с честни отношения, достойнство и уважение към всички служители работно място – работна среда на сплотеност, подкрепящо съпричастността и най-добрите усилия на всеки. Разнообразието на работната ни ръка е в резултат от искрените усилия за наемане и задържане на работа на отговорни хора от общностите, в които работим. Ние се стремим да подобрим репутацията си на организация, която цени различните клиенти, доставчици и търговци. Освен това, ние подкрепяме и работим в тясно сътрудничество с организации, които вярват, че справедливите служебни практики са неразделна част от успешния бизнес.

Целият текст в списанието